Спомняйки си за Андон Миндов аз виждам Ърнест Хемингуей и Оскар Уайлд вплетени в едно.Жената Христос е героиня на разказите.
Как ли не възприема жената света.литература, но никога не я е видяла като жената Христос.
Милостив Ото и верното сърце на Бога и на хората.
Никой никога не е изгонила от дома си дори циганката Дуда, наречена вярващата Дуда.
Как бързо вярата заличава етноса и социалния статус и пола на хората.
А в бълг.литература жените са гонени и презирани, мачкани и покварявани.Те са жертви и ощетявани.
Димов,Пелин и др.