Мемоарите за Андон МИНДОВ, ЗА ПИСАТЕЛЯ НАИСТИНА СА ЦЕННИ.ТОЙ РАЗБИРАШЕ ОТ ГРОЗДЕ И ОТ ПЪПЕШИ, ОТ ЯБЪЛКИ И КРУШИ.БЕШЕ ПРЕВЪРНАЛ ВСИЧКО В ЦЪФТЯЩА ГРАДИНА.
НЕ САМО ТОВА,НО ТОЙ НАПРАВИ ЗАПИСКИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПАСТОРИ В ЯМБОЛ.
ИМАШЕ ЕДИН ОТГОВОР ЗА ВСИЧКО- ВЯРАТА.
НЕГОВИТЕ РАЗКАЗИ НЕ СА ЗАНАЯТЧИЙСКА РАБОТА.,ДОРИ АВТОРЪТ НА „ДЪБЛИЧАНИ„ БИ СЕ ВЪЗХИТИЛ.
нарамил мотиката придружен от любимата си котка, поливаше лозята.Седнал под смокинята на салата от краставици с приятелката си.
Той почти не ядеше, а живееше духовен живот.ПОСЛЕ НА ПЧЕЛИНА УПОЯВАШЕ ПЧЕЛИТЕ И ВАДЕШЕ МЕДА.
МЕДЪТ МУ КАТО ВСЯКО ДРУГО НЕЩО ДЕТО ПРАВЕШЕ БЕШЕ СУПЕР КАЧЕСТВЕНО.
БЛЕСТЕШЕ КАТО ЗЛАТО НА СЛЪНЦЕТО И БЕШЕ ИСТИНСКИ, НЕ КАТО ЗАХАРНИТЕ ДЕТО ГИ ПРОДАВАТ.
-НЕ ХРАНИ КОТКАТА ТЯ СИ ИМА ДРУГА РАБОТА
РАБОТАТА И БЕШЕ ДА ГОНИ МИШКИТЕ.