Всъщност Валя учителката считаше,че няма за какво да живее.Няколко пъти се бе самоубивала.Искаше най-скъпата храна и дрехи и се чувстваше нереализирана.Имаше и далеч по-зле от нея, туркини се разкарваха с панталони и рокли, дори не ходеха на фризьор и моделиер. Постоянно обикаляше училищата и се застояваше за малко.
Тъй като не получаваше най-доброто, а тя правеше най-доброто на което бе способна изпитваше омраза.
Ако беше Валя Кафето щеше да претрепи някой, ама Валя просто пишеше някое литературно произведение.
Ако си беше в Германия щеше да има най-хубавата къща, кола, мъж и всичко друго.Затова мразеше съдбата, че беше в покрайнините.
Звънеше по фирмите и постоянно я проваляха.
Искаше най-скъпите неща и обиждаше като луда ако не ги получи.
Ако Валя Кафето би убила да отмъсти затова че я отхвърляха, Валя не искаше и да чуе за такива.
Седнала вкъщи избиваше депресията на торти и тормоз над котките си.
Колко много неща бе измислила и още не бе пробила.
Котката и Айнщайн бе с раздърпана опашка и горени мустаци.
Налепила фосфорни звезди на небето и тя като др.искаше телескоп.