Целуна ме мирис на люляк, 
 сладък,едно врабче,политна в 
нощта,за да подиша звезден 
парещ пламък,за да отпие капка
тишина.
Дали врабчето чувства таз омая, 
железните врати на този свят, 
с гърдите блъска жадно да отвори,
единствено със младостта богат.
Нина Миндова